Георги Стойчев

Георги Стойчев
	Георги Стойчев
Роден	1 август 1940 г. Пловдив, Царство България
Починал	31 август 2001 г. (61 г.) София, България
Професия	писател, журналист, сценарист
Националност	България
Известни творби	Ехо от Автопортрети, Мечтата за България и др.

Георги Стойчев е български журналист и публицист.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Георги Стойчев е роден на 1 август 1940 г. в гр. Пловдив. Родителите му са учители. Преместват се в София, където Георги Стойчев завършва Руска гимназия. Следва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и се дипломира с отличие.

Първата работа на Георги Стойчев е във в-к „Народна младеж“. Следва БНТ, след това София Прес, в-к „Кооперативно село“ и в-к „Подкрепа“. Често е в ролята на главен редактор или пътуващ кореспондент към съответната медия.

Определян като дисидент, Георги Стойчев е острието на Златния век на БНТ, тогава оглавявана от Иван Славков. В Националната телевизия Георги Стойчев създава първото предаване с директни въпроси в ефир „Гражданска трибуна“, както и рубриките „Насаме с всички“, „Размисли“, „За теб, мили роде“ и „Всяка неделя“. Негова заслуга е и появата на редакция ЛИК (Литература и култура) в БНТ. Оглавява и редакция „Съвременник“.

Блестящ телевизионен и пишещ журналист с дързък подход и с открояваща се позиция, Георги Стойчев се проявява и като публицист. Негов е филмът „През реките“, показващ историята, политиката и икономическото положение във Виетнам през 1978 г.

Георги Стойчев е автор на книгата „Ехо от автопортрети“, която представлява галерия от образи на български творци, създадена на базата на интервюта.^[1]

Георги Стойчев е носител на престижната награда „Златно перо“ за изключителен принос към българската култура и изкуство.

Негова съпруга е Людмила Захариева, актриса в Държавен сатиричен театър. Има една дъщеря и двама сина.

Георги Стойчев умира на 31 август 2001 г.