Ц, ц e буква от кирилицата. Обозначава беззвучната венечна африкатна съгласна /t͡s/. Присъства във всички славянски кирилски азбуки (23-та в българската, 24-та в руската, 25-а в беларуската, 27-а в украинската и сръбската), а в писмената норма на македонската реч е 28-а. Използва се също така и в някои от азбуките на народите от бившия СССР. В старобългарската азбука има название ци, съответно в църковнославянска — цы. В глаголицата се изписва така , а в кирилицата — Ц. И в двете азбуки има числова стойност 900. Трудно е да се установи точният ѝ произход, тъй като букви с подобен облик се срещат в няколко азбуки от този период – в етиопското писмо ሃ, в коптското писмо ϥ, в арамейското неговите производни, като например еврейската буква צ.
Ӑ · Ӓ · Ә · Ӛ · Ӕ · Ғ · Ҕ · Ӻ · Ӷ · Ӗ · Ӂ · Җ · Ӝ · Ҙ · Ӟ · Ԑ · Ӡ · Ӣ · Ҋ · Ӥ · Қ · Ӄ · Ҡ · Ҟ · Ҝ · Ԟ · Ԛ · Ӆ · Ԓ · Ԡ · Ԕ · Ӎ · Ӊ · Ң · Ӈ · Ҥ · Ԣ · Ӧ · Ө · Ӫ · Ҩ · Ԥ · Ҧ · Ҏ · Ԗ · Ҫ · Ҭ · Ӯ · Ӱ · Ӳ · Ү · Ұ · Ҳ · Ӽ · Ӿ · Һ · Ԧ · Ҵ · Ҷ · Ӵ · Ӌ · Ҹ · Ҽ · Ҿ · Ӹ · Ҍ · Ӭ · Ԙ · Ԝ · Ӏ