Фестивал на италианската песен в Санремо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фестивал на италианската песен в Санремо
Festival della canzone italiana di Sanremo
Лого на 73-тото издание от 2023 г. и театър „Аристон“ през 2018 г., в който фестивалът се провежда от 1977 г.
Лого на 73-тото издание от 2023 г. и театър „Аристон“ през 2018 г., в който фестивалът се провежда от 1977 г.
Информация
МястоСанремо, Италия
Основан1951 г.
ОснователиПиеро Бусети и Джулио Раци
Активни годиниот 1951 г.
Жанрпоп
ОрганизаторИталианско радио и телевизия (RAI)
Сайтrai.it/programmi/sanremo
Фестивал на италианската песен в Санремо в Общомедия

Фестива̀лът на италиа̀нската пѐсен в Санрѐмо (на италиански: Festival della canzone italiana di Sanremo), по-известен само като Фестивала в Санремо (Festival di Sanremo), е музикално събитие, провеждащо се ежегодно в северозападния крайбрежен град Санремо от 1951 г. насам без прекъсване.[1]

На него чрез специална комисия на Италианското радио и телевизия (RAI) се избира често победителят, който да представи Италия в Песенния конкурс „Евровизия“ същата година.

Към 2024 г. включително има общо 74 издания.

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Първообразът на фестивала води началото си още в края на 40-те години на XX век, когато в края на август 1948 и 1949 г. се провеждат двете издания на Фестивала на италианската песен във Виареджо по идея на журналиста Алдо Валерони. Победители са съответно Пино Москини със Serenata al primo amore („Серенада за първата любов“) и Нарчизо Париджи с Il topo di campagna („Селската мишка“), но мероприятието се преустановява през 1950 г. по финансови причини.[2]

През лятото на 1950 г. началникът на Санремското казино Пиеро Бусети и диригентът на Оркестъра на Италианското радио и телевизия Джулио Раци обсъждат идеята за възобновяването на събитието и решават да сложат началото на конкурс, включващ неиздавани преди провеждането му песни. Така се заражда познатият днес Фестивал на италианската песен в Санремо, чието първо издание се състои на 29, 30 и 31 януари 1951 г. в сградата на казиното. Последният кръг от надпреварата се излъчва по радиостанцията „Рете Роса“ („Червена мрежа“) и в нея участват 20 песни, изпълнени само от трима изпълнители – Нила Пици (която побеждава), дует „Фазано“ и Акиле Толиани.

Оттогава на мероприятието вземат участие почти всички известни италиански певци и композитори от поп музиката. Той е сред най-значимите музикални събития както за Италия, така и за чужбина, тъй като се предава на живо по телевизията и по радиото, както и на Песенния конкурс „Евровизия“, на който (в повечето случаи) победителят от Санремо представя Италия. Именно по негов образец е създадена „Евровизия“ през 1956 г., както и редица фестивали от бившия Източен блок.

Въпреки множеството промени в регламента му през годините фестивалът по своята същност представлява надпревара между песни, избрани няколко месеца преди провеждането на фестивала от комисия, от специална комисия, оценяваща кандидатите. Песните съгласно регламента трябва да бъдат композирани от италиански автори и да бъдат изпълнени на италиански език (или на местните за Италия диалекти). На фестивала песните се изпълняват за пръв път публично от съответния изпълнител и ако някой от тях по един или друг начин ги разкрие предварително, се дисквалифицира. Същото се отнася и за песни, за които се открива, че са плагиатствани.

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

За песните се гласува чрез специални журита и/или чрез телевот и накрая се съобщават и награждават първите 3 песни, събрали най-много гласове (в някои случаи има само първо място) от главната категория, наричана през годините „Големи“ (Big), „Шампиони“ (Campioni) или „Артисти“ (Artisti), последната от които е била разделяна понякога на подкатегориите „Жени“ (Donne), „Мъже“ (Uomini), „Групи“ (Gruppi) и „Класически“ (Classic).

От 1984 г. насам се въвежда и категорията за новооткрити изпълнители, наричана „Млади“/„Младежи“ (Giovani) или „Нови предложения“ (Nuove proposte), която през годините се слива няколко пъти с главната в една обща.

Отразяване в България[редактиране | редактиране на кода]

Фестивалът в Санремо до 1989 година се предава ежегодно по Българската телевизия на запис, а от 1990 до 2000 г. последната конкурсна вечер се предава на живо по БНТ със симултантен превод на Ваньо Попов от италианската редакция на Радио България. След приключването на съответното издание победителите са обявявани в информационните бюлетини на БНР.

Певецът Димитър Йосифов има принос за разпространението на песните от фестивала през 60-те, 70-те и 80-те години, голяма част от които записва на италиански и български език. Многократно присъства на фестивала като журналист.

Музикалният редактор и водещ от БНР Здравко Петров изследва задълбочено историята на фестивала. От 2008 година е ежегоден негов кореспондент, акредитиран представител на БНР, отразяващ за БНР и БНТ фестивалните издания.[1]

Място на провеждане[редактиране | редактиране на кода]

Фестивалът се провежда в залата на Санремското казино през януари до 1976 година, а от следващата 1977 г. се мести в театър „Аристон“ (с изключение на 40-ото му издание през 1990 г., когато е в зала „Палафиори“) и оттогава се провежда през най-често през февруари, а по-рядко – или март или април.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

През годините се присъждат няколко различни награди.

„Златен лъв“[редактиране | редактиране на кода]

Главната награда се нарича „Златен лъв“ или „Санремски лъв“ (на италиански: Leone d'oro или Leone di Sanremo) и статуетката представлява излят от злато лъв, точещ ноктите си по стъблото на палма. Присъжда се на победителя в категорията „Големи“ или „Шампиони“ и е най-престижната награда за италианските музиканти и изпълнители на поп музика.

Същият трофей, но от сребро се присъжда и на победителя в категорията за млади изпълнители по време на изданията, в които е включена.

От 2022 до 2024 г. се присъжда на победителя от вечерта за изпълнение на кавър на италианска песен.

Награда на критиката „Мия Мартини“[редактиране | редактиране на кода]

Наградата на критиката е въведена по време на 32-рото издание през 1982 г. по идея на трима журналисти, отразяващи музикалното събитие – Джо Алаймо (от венецианския вестник „Гадзетино“), Кристина Берета (от „Фамилия Кристиана“) и Санто Страти (от „Гадзета дел Пополо“).[3] Създадена е с цел да се присъди на Мия Мартини за изпълнението ѝ на песента E non finisce mica il cielo („И няма край небето“) по текст и музика на Ивано Фосати. Макар певицата вече да е успяла да се наложи като име на италианската сцена от началото на 70-те години, първото ѝ участие на знаковото събитие е едва през тази година. Оттогава наградата се присъжда ежегодно на изпълнители, чиито песни имат висока музикална стойност според критиката, а с въвеждането и на категорията за млади изпълнители от 1984 г. се присъжда и за двете категории освен в редките случаи, когато са слети в една.

След внезапната смърт на певицата през месец май 1995 г. Пипо Аулиера, който е основателят на официалния ѝ почитателски клуб, наречен „При Мимѝ“ (на френски: Chez Mimì, чете се „Ше Мими“ – галеното име на Мия), заедно с журналистката към Италианското радио и телевизия Алба Калия и певицата Дори Геци организира подписка за това наградата да започне да носи нейното име. Идеята получава подкрепата на множество изпълнители, сред които се нареждат сестра ѝ Лоредана Берте, Мина, Лучано Павароти, Фабрицио де Андре, Лучо Дала, Ренато Дзеро и Франко Батиато. Тогавашният изпълнителен директор на фестивала и дългогодишен водещ Пипо Баудо одобрява идеята с довода, че освен че е първата, именно тя е дотогава единствената му трикратна носителка (през 1982, 1989 и 1990 г.). От 1996 г. нататък наградата носи името на Мия Мартини в нейна памет.[3]

Награда за най-добър текст „Серджо Бардоти“[редактиране | редактиране на кода]

Присъжда се от 2013 г. от музикалната комисия на фестивала за песента с най-добър текст. Носи името на текстописеца Серджо Бардоти (1939 – 2007 г.), написал множество текстове на песни както за изпълнители, участвали в събитието, така и за такива извън надпреварата.

Награда за най-добра музикална композиция „Джанкарло Бигаци“[редактиране | редактиране на кода]

Въведена е през 2013 г., а от 2016 г. носи името на композитора и музикален продуцент Джанкарло Бигаци (1940 – 2012 г.), който е автор на множество известни италиански песни. Присъжда се от членовете на оркестъра на песента, която според тях има най-добър аранжимент.

Награда на пресцентъра на телевизията, радиото и мрежата „Лучо Дала“[редактиране | редактиране на кода]

Въведена е през 2001 г. първоначално под името Награда на пресцентъра на радиото и телевизията, а от 2013 г. в памет на певеца и композитор Лучо Дала, починал през 2012 г., носи неговото име. Присъжда се от журналистите на пресцентъра в театър „Аристон“.

Победители[редактиране | редактиране на кода]

Категория „Големи“ (Big) или „Шампиони“ (Campioni)[редактиране | редактиране на кода]

Нила Пици през 1951 г.
Доменико Модуньо през 1959 г.
Джилиола Чинкуети и Патрисиа Карли през 1964 г.
Серджо Ендриго и Роберту Карлус през 1968 г.
Адриано Челентано и Клаудия Мори през 1970 г.
Ива Дзаники през 1974 г.
Матия Бадзар“ през 1978 г.
Друпи, Рикардо Фоли и Ромина Пауър с Ал Бано през 1982 г.
Рики е Повери“ през 1985 г.
Анна Окса и Фаусто Леали през 1989 г.
Джорджа през 2011 г.
Рон и Тоска през 1996 г.
Елиза през 2012 г.
Франческо Габани през 2017 г.
Мамуд през 2019 г.
Монескин“ през 2021 г.

На изданията от 1953 до 1971 г. (без това от 1956 г.) всяка песен се изпълнява по правило в две версии от двама различни изпълнители, като накрая се гласува за самата песен, а изпълнителите споделят едно и също място в крайната класация (в таблицата по-долу са посочени с тирета). Това правило отпада от изданията от 1972 г. нататък, като оттогава песните се изпълняват от един певец или група.

На изданията през 1990 и 1991 г. всяка италианска песен се изпълнява отново от двама изпълнители, но този път второто изпълнение е на чуждестранен изпълнител и с текст на съответния чужд език.

Издание Година Изпълнител Песен
1-во 1951 Нила Пици Grazie dei fiori
(„Благодаря за цветята“)
2-ро 1952 Vola, colomba
(„Лети, гълъбе“)
3-то 1953 Карла БониФло Сандънс Viale d'autunno
(„Есенен булевард“)
4-то 1954 Джорджо КонсолиниДжино Латила Tutte le mamme
(„Всички майки“)
5-о 1955 Клаудио ВилаТулио Пане Buongiorno, tristezza
(„Добър ден, тъга“)
6-о 1956 Франка Раймонди Aprite le finestre
(„Отворете прозорците“)
7-о 1957 Клаудио Вила – Нунцио Гало Corde della mia chitarra
(„Струни на моята китара“)
8-о 1958 Доменико МодуньоДжони Дорели Nel blu dipinto di blu
(„В обагрената в синьо синева“)
9-о 1959 Piove (ciao, ciao, bambina)
(„Вали (чао, чао, момиче)“)
10-о 1960 Тони ДалараРенато Рашел Romantica
(„Романтика“)
11-о 1961 Бети КъртисЛучано Тайоли Al di là
(„Отвъд“)
12-о 1962 Доменико МодуньоКлаудио Вила Addio… addio
(„Сбогом… сбогом“)
13-о 1963 Тони РенисЕмилио Периколи Uno per tutte
(„Един за всички жени“)
14-о 1964 Джилиола ЧинкуетиПатрисиа Карли Non ho l'età (per amarti)
(„Малка съм (да те обичам)“)
15-о 1965 Боби Соло – „Дъ Ню Кристи Минстрълс“ Se piangi, se ridi
(„Ако плачеш, ако се смееш“)
16-о 1966 Доменико МодуньоДжилиола Чинкуети Dio, come ti amo
(„Господи, колко те обичам“)
17-о 1967 Клаудио ВилаИва Дзаники Non pensare a me
(„Не мисли за мен“)
18-о 1968 Серджо ЕндригоРоберту Карлус Canzone per te
(„Песен за теб“)
19-о 1969 Боби СолоИва Дзаники Zingara
(„Циганка“)
20-о 1970 Адриано ЧелентаноКлаудия Мори Chi non lavora, non fa l'amore
(„Който не работи, не прави любов“)
21-во 1971 НадаНикола Ди Бари Il cuore è uno zingaro
(„Сърцето е скитник“)
22-ро 1972 Никола Ди Бари I giorni dell'arcobaleno
(„Дните на дъгата“)
23-то 1973 Пепино ди Капри Un amore grande e niente più
(„Една голяма любов и нищо повече“)
24-то 1974 Ива Дзаники Ciao, cara, come stai?
(„Здравей, скъпа, как си?“)
25-о 1975 Джилда Ragazza del sud
(„Южно момиче“)
26-о 1976 Пепино ди Капри Non lo faccio più
(„Няма да го направя пак“)
27-о 1977 Хомо Сапиенс Bella da morire
(„Красива до смърт“)
28-о 1978 Матия Бадзар“ с Антонела Руджеро …e dirsi ciao
(„…и да си кажем „чао“)
29-о 1979 Мино Верняги Amare
(„Да обичаш“)
30-о 1980 Тото Кутуньо Solo noi
(„Само ние“)
31-во 1981 Аличе Per Elisa
(„За Елиза“)
32-ро 1982 Рикардо Фоли Storie di tutti i giorni
(„Всекидневни истории“)
33-то 1983 Тициана Ривале Sarà quel che sarà
(„Ще бъде каквото ще бъде“)
34-то 1984 Ал Бано и Ромина Пауър Ci sarà
(„Ще има“)
35-о 1985 Рики е Повери Se m'innamoro
(„Ако се влюбя“)
36-о 1986 Ерос Рамацоти Adesso tu
(„Сега ти“)
37-о 1987 Джани Моранди, Енрико Руджери и Умберто Тоци Si può dare di più
(„Можем да дадем повече“)
38-о 1988 Масимо Раниери Perdere l'amore
(„Да загубиш любовта“)
39-о 1989 Анна Окса и Фаусто Леали Ti lascerò
(„Ще те оставя“)
40-о 1990 Пух Uomini soli
(„Самотни мъже“)
41-во 1991 Рикардо Кочанте Se stiamo insieme
(„Ако сме заедно“)
42-ро 1992 Лука Барбароса Portami a ballare
(„Заведи ме на танци“)
43-то 1993 Енрико Руджери Mistero
(„Загадка“)
44-то 1994 Алеандро Балди Passerà
(„Ще мине“)
45-о 1995 Джорджа Come saprei
(„Как бих могла“)
46-о 1996 Рон и Тоска Vorrei incontrarti fra cent'anni
(„Искам да те срещна след сто години“)
47-о 1997 Джалис Fiumi di parole
(„Потоци от думи“)
48-о 1998 Аннализа Минети Senza te o con te
(„Без теб или с теб“)
49-о 1999 Анна Окса Senza pietà
(„Безмилостно“)
50-о 2000 Пикола Оркестра Авион Травъл Sentimento
(„Чувство“)
51-во 2001 Елиза Luce (tramonti a nord-est)
(„Светлина (изгреви на североизток)“)
52-ро 2002 Матия Бадзар“ със Силвия Медзаноте Messaggio d'amore
(„Любовно съобщение“)
53-то 2003 Алексия Per dire di no
(„За да кажа „не“)
54-то 2004 Марко Мазини L'uomo volante
(„Летящият човек“)
55-о 2005 Франческо Ренга Angelo
(„Ангел“)
56-о 2006 Джузепе Повия Vorrei avere il becco
(„Ще ми се да имах човка“)
57-о 2007 Симоне Кристики Ti regalerò una rosa
(„Ще ти подаря роза“)
58-о 2008 Джо Ди Тоно и Лола Понсе Colpo di fulmine
(„Любов от пръв поглед“)
59-о 2009 Марко Карта La forza mia
(„Моята сила“)
60-о 2010 Валерио Скану Per tutte le volte che…
(„За всичките пъти, когато…“)
61-во 2011 Роберто Векиони Chiamami ancora amore
(„Наричай ме пак „любов“)
62-ро 2012 Ема Non è l'inferno
(„Не е адът“)
63-то 2013 Марко Менгони L'essenziale
(„Същественото“)
64-то 2014 Ариза Controvento
(„Срещу вятъра“)
65-о 2015 Ил Воло Grande amore
(„Голяма любов“)
66-о 2016 Стадио Un giorno mi dirai
(„Някой ден ще ми кажеш“)
67-о 2017 Франческо Габани Occidentali's Karma
(„Кармата на западняците“)
68-о 2018 Ермал Мета и Фабрицио Моро Non mi avete fatto niente
(„Не сте ми направили нищо“)
69-о 2019 Мамуд Soldi
(„Пари“)
70-о 2020 Диодато Fai rumore
(„Вдигай шум“)
71-во 2021 Монескин Zitti e buoni
(„Тихи и послушни“)
72-ро 2022 Мамуд и Бланко Brividi
(„Тръпки“)
73-то 2023 Марко Менгони Due vite
(„Два живота“)
74-то 2024 Анджелина Манго La noia
(„Скука“)

Категория „Млади“ (Giovani) или „Нови предложения“ (Nuove proposte)[редактиране | редактиране на кода]

Ерос Рамацоти през 1984 г.
Миета през 2016 г.
Лаура Паузини през 2007 г.
Андреа Бочели през 2019 г.
Анна Татанджело през 2013 г.
Ариза през 2009 г.
Джовани Какамо през 2018 г.
Ултимо през 2018 г.

Категорията е въведена през 1984 г. и през годините си променя името неколкократно:

  • от 1984 до 1988 г. – „Нови италиански предложения“ (Nuove proposte italiane)
  • 1989 г. – „Нови“ (Nuovi)
  • от 1990 до 1993 г. – „Новости“ (Novità)
  • от 1994 до 1997 г., 2000 г. и от 2014 до 2021 г. – „Нови предложения“ (Nuove proposte)
  • 1998 и 1999 г., от 2001 до 2008 г., 2011 и 2013 г. – „Млади“ или „Младежи“ (Giovani)
  • 2009 г. – „Предложения“ (Proposte)
  • 2010 г. – „Ново поколение“ (Nuova generazione)
  • 2012 г. – „Социално Санремо“ (Sanremosocial)

През 2004 г. и от 2022 до 2024 г. поради сливането на категориите в една обща няма победители от тази категория.

Издание Година Изпълнител Песен
34-то 1984 Ерос Рамацоти Terra promessa
(„Обетована земя“)
35-о 1985 Чинция Корадо Niente di più
(„Нищо повече“)
36-о 1986 Лена Биолкати Grande, grande amore
(„Голяма, голяма любов“)
37-о 1987 Микеле Дзарило La notte dei pensieri
(„Нощта на мислите“)
38-о 1988 Фючър Canta con noi
(„Пей с нас“)
39-о 1989 Миета Canzoni
(„Песни“)
40-о 1990 Марко Мазини Disperato
(„Отчаян“)
41-во 1991 Паоло Валези Le persone inutili
(„Ненужни хора“)
42-ро 1992 Алеандро Балди и Франческа Алота Non amarmi
(„Не ме обичай“)
43-то 1993 Лаура Паузини La solitudine
(„Самота“)
44-то 1994 Андреа Бочели Il mare calmo della sera
(„Спокойното вечерно море“)
45-о 1995 Нери пер Казо Le ragazze
(„Момичетата“)
46-о 1996 Сирия Non ci sto
(„Не съм съгласна“)
47-о 1997 Паола е Киара Amici come prima
(„Приятели както преди“)
48-о 1998 Аннализа Минети Senza te o con te
(„Без теб или с теб“)
49-о 1999 Алекс Брити Oggi sono io
(„Днес съм аз“)
50-о 2000 Джени Би Semplice, sai
(„Просто, нали знаеш“)
51-во 2001 Гадзоза Stai con me (Forever)
(„Бъди с мен (завинаги)“)
52-ро 2002 Анна Татанджело Doppiamente fragili
(„Двойно крехки“)
53-то 2003 Долченера Siamo tutti là fuori
(„Всички сме там, навън“)
54-то 2004 Двете категории са слети в една обща.
55-о 2005 Лаура Боно Non credo nei miracoli
(„Не вярвам в чудесата“)
56-о 2006 Рикардо Мафони Sole negli occhi
(„Слънце в очите“)
57-о 2007 Фабрицио Моро Pensa
(„Помисли“)
58-о 2008 Сонора L'amore
(„Любовта“)
59-о 2009 Ариза Sincerità
(„Искреност“)
60-о 2010 Тони Майело Il linguaggio della resa
(„Езикът на отдаването“)
61-во 2011 Рафаел Гуалаци Follia d'amore
(„Любовна лудост“)
62-ро 2012 Алесандро Казило È vero (che ci sei)
(„Вярно е (че си тук)“)
63-то 2013 Антонио Маджо Mi servirebbe sapere
(„Трябва ми да знам“)
64-то 2014 Роко Хънт Nu juorno buono
(„Един хубав ден“)
65-о 2015 Джовани Какамо Ritornerò da te
(„Ще се върна при теб“)
66-о 2016 Франческо Габани Amen
(„Амин“)
67-о 2017 Леле Ora mai
(„Сега никога“)
68-о 2018 Ултимо Il ballo delle incertezze
(„Танцът на неувереностите“)
69-о 2019 Двете категории са слети в една обща.
70-о 2020 Лео Гасман Vai bene così
(„Добре си така“)
71-во 2021 Гаудиано Polvere da sparo
(„Барут за стрелба“)
72-ро 2022 Двете категории са слети в една обща.
73-то 2023
74-то 2024

Носители на Наградата на критиката „Мия Мартини“[редактиране | редактиране на кода]

Категория „Големи“ или „Шампиони“ Година
(издание)
Категория „Млади“ или „Нови предложения“
Песен Изпълнител Изпълнител Песен
E non finisce mica il cielo
(„И няма край небето“)
Мия Мартини 1982
(32-ро)
Категорията все още не е въведена.
Vacanze romane
(„Римска ваканция“)
Матия Бадзар“ с Антонела Руджеро 1983
(33-то)
Per una bambola
(„За една кукла“)
Пати Право 1984
(34-то)
Сантандреа La fenice
(„Феникс“)
Souvenir
(„Сувенир“)
Матия Бадзар“ с Антонела Руджеро 1985
(35-о)
Манго Il viaggio
(„Пътуването“)
Кристиано Де Андре Bella più di me
(„По-красива от мен“)
Rien ne va plus
(„Край на залозите“)
Енрико Руджери 1986
(36-о)
Лена Биолкати Grande, grande amore
(„Голяма, голяма любов“)
Quello che le donne non dicono
(„Това, което жените не казват“)
Фиорела Маноя 1987
(37-о)
Паола Турчи Primo tango
(„Първо танго“)
Le notti di maggio
(„Майските нощи“)
1988
(38-о)
Sarò bellissima
(„Ще бъда прекрасна“)
Almeno tu nell'universo
(„Поне ти в цялата вселена“)
Мия Мартини 1989
(39-о)
Миета Canzoni
(„Песни“)
La nevicata del '56
(„Снегът от '56-а“)
1990
(40-о)
Марко Мазини Disperato
(„Отчаян“)
La fotografia
(„Снимката“)
Енцо Яначи и Уте Лемпер 1991
(41-во)
Тимория L'uomo che ride
(„Човекът, който се смее“)
Pe' dispietto
(„Напук“)
Нуова Компания ди Канто Популаре 1992
(42-ро)
Аеропланиталиани Zitti, zitti (Il silenzio è d'oro)
(„Тихо, тихо (мълчанието е злато)“)
Dietro la porta
(„Зад вратата“)
Кристиано Де Андре 1993
(43-то)
Анджела Баралди A piedi nudi
(„Боса“)
Signor tenente
(„Лейтенанте“)
Джорджо Фалети 1994
(44-то)
Бараона I giardini d'Alhambra
(„Градините на Алхамбра“)
Come saprei
(„Как бих могла“)
Джорджа 1995
(45-о)
Глория Бонавери Le voci di dentro
(„Гласовете отвътре“)
La terra dei cachi
(„Страната на откачалките“)
Елио е ле Сторие Тезе 1996
(46-о)
Марина Рей Al di là di questi anni
(„Отвъд тези години“)
…e dimmi che non vuoi morire
(„…и ми кажи, че не искаш да умреш“)
Пати Право 1997
(47-о)
Николо Фаби Capelli
(„Коса“)
Dormi e sogna
(„Спи и сънувай“)
Пикола Оркестра Авион Травъл 1998
(48-о)
Ерамо и Пасаванти Senza confini
(„Без граници“)
Aria
(„Въздух“)
Даниеле Силвестри 1999
(49-о)
Куинториго Rospo
(„Жабок“)
Replay
(„Отначало“)
Самуеле Берсани 2000
(50-о)
„Литиум“ Noël
(„Ноел“)
Джени Би Semplice, sai
(„Просто, нали знаеш“)
Luce (tramonti a nord-est)
(„Светлина (изгреви на североизток)“)
Елиза 2001
(51-во)
Франческо Ренга Raccontami
(„Разказвай ми“)
Роберто Анджелини Il signor Domani
(„Господин Утре“)
Salirò
(„Ще се кача“)
Даниеле Силвестри 2002
(52-ро)
Аркинуе La marcia dei santi
(„Блатото на светците“)
Tutto quello che un uomo
(„Всичко онова, което човек“)
Серджо Камариере 2003
(53-то)
Патриция Лакуидара Lividi e fiori
(„Синини и цветя“)
Crudele
(„Жестока“)
Марио Венути 2004
(54-то)
Двете категории са слети в една обща.
Colpevole
(„Виновен“)
Никола Ариляно 2005
(55-о)
Няма победител от тази категория.
Un discorso in generale
(„Общи приказки“)
Ноа, Карло Фава и квартет „Солис Стринг“ 2006
(56-о)
Ti regalerò una rosa
(„Ще ти подаря роза“)
Симоне Кристики 2007
(57-о)
Фабрицио Моро Pensa
(„Мислѝ“)
Vita tranquilla
(„Спокоен живот“)
Трикарико 2008
(58-о)
Франк Хед Paraparà rarara
(„Парапара-рарара“)
Il paese è reale
(„Страната е истинска“)
Афтърауърс 2009
(59-о)
Ариза Sincerità
(„Искреност“)
Ricomincio da qui
(„Започвам отначало оттук“)
Малика Аян 2010
(60-о)
Нина Дзили L'uomo che amava le donne
(„Мъжът, който обичаше жените“)
Chiamami ancora amore
(„Наречи ме пак „любими“)
Роберто Векиони 2011
(61-во)
Рафаел Гуалаци Follia d'amore
(„Любовна лудост“)
Un pallone
(„Топка“)
Самуеле Берсани 2012
(62-ро)
Ерика Му Nella vasca da bagno del tempo
(„Във ваната на времето“)
La canzone mononota
(„Еднонотна песен“)
Елио е ле Сторие Тезе 2013
(63-то)
Ренцо Рубино Il postino (Amami, uomo)
(„Пощальонът (Обичай ме, човече)“)
Invisibili
(„Невидими“)
Кристиано Де Андре 2014
(64-то)
Дзиба Senza di te
(„Без теб“)
Adesso e qui (nostalgico presente)
(„Сега и тук (болезнено настояще)“)
Малика Аян 2015
(65-о)
Джовани Какамо Ritornerò da te
(„Ще се върна при теб“)
Cieli immensi
(„Необятно небе“)
Пати Право 2016
(66-о)
Франческо Габани Amen
(„Амин“)
Vietato morire
(„Умирането – забранено“)
Ермал Мета 2017
(67-о)
Малдестро Canzone per Federica
(„Песен за Федерика“)
Almeno pensami
(„Поне ме мисли“)
Рон 2018
(68-о)
Аличе Кайоли Specchi rotti
(„Счупени огледала“)
Argentovivo
(„Живак“)
Даниеле Силвестри 2019
(69-о)
Двете категории са слети в една обща.
Fai rumore
(„Надигни шум“)
Диодато 2020
(70-о)
Еудженио ин Вия Ди Джоя Tsunami
(„Цунами“)
Mai dire «mai»
(„Никога не казвай „никога“)
Уили Пейоте 2021
(71-во)
Ронгоню Lezioni di volo
(„Уроци по летене“)
Lettera di là dal mare
(„Писмо оттатък морето“)
Масимо Раниери 2022
(72-ро)
Двете категории са слети в една обща.
Splash
(„Цамбур“)
Колапеше и Димартино 2023
(73-то)
Pazza
(„Луда“)
Лоредана Берте 2024
(74-то)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Здравко Петров. Феноменът Санремо – преди и сега: девети септември започва с два часа италианска музика от фестивала // Програма „Христо Ботев“ на БНР, 8 септември 2011 г. Посетен на 1 юни 2024 г.
  2. Енрико Салвадори. Il Festival di Sanremo? Nacque… a Viareggio. «Cosa cantano questi pazzi?» // в. „Национе“. lanazione.it, 5 февруари 2020 г. Посетен на 1 юни 2024 г. (на италиански)
  3. а б Касталдо Ди Чиро. Storia del Premio della Critica e della sua definitiva intitolazione a Mia Martini // universodimimi.it, 15 февруари 2023 г. Посетен на 1 юни 2024 г. (на италиански)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Festival di Sanremo и страницата Sanremo Music Festival в Уикипедия на италиански и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.