Северна България
Северна България е част от територията на Република България, разположена северно от главното било на Стара планина, което условно разделя страната на северна и южна част. В природогеографско отношение релефа е сравнително еднообразен, в по-голямата си част равнинно-хълмист. Тук е концентрирано 36% от населението на България. По-големи градове са Варна, Русе, Плевен, Добрич и Шумен. В административно отношение се включват следните области:
- Варна (24)
- Велико Търново (25)
- Видин (26)
- Враца (27)
- Габрово (4)
- Добрич (3)
- Ловеч (8)
- Монтана (9)
- Плевен (12)
- Разград (14)
- Русе (15)
- Силистра (17)
- Търговище (23)
- Шумен (16)
Площта на Северна България е 48 495,1 km2, а населението към 2011 г. – 2 674 347 души (55,15 души/kм2).
В исторически план днешна Северна България заедно с останалата след 1878 година в Румъния Северна Добруджа[1] е историческата област Мизия, една от трите – заедно с Тракия и Македония – историкогеографски области, в които първоначално през 9 – 10 век, а по-късно и през 19 век се оформя българската нация.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Woolf, Stuart Joseph. Nationalism in Europe, 1815 to the present: a reader. Routledge, 21 декември 1995. ISBN 978-0-415-12563-5. с. 115.
