Хасан ибн Сабах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хасан ибн Сабах
الحسن الصبّاح
ирански проповедник
Роден
1037 г.
Починал
12 юни 1124 г. (87 г.)

РелигияДванайсетен шиизъм
Семейство
Деца4
Хасан ибн Сабах в Общомедия

Хасан ибн Сабах, наричан още Старецът от планината, е ирански исмаилитски проповедник, основоположник на сектата, наричана асасини. Негово седалище е крепостта Аламут в планините Алборз в Северен Иран.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вероятно автобиографичните данни за Хасан ибн-Сабах са почерпени от Sargozasht-i Seyyednā, основния източник за неговата биография.[1] Хасан ибн-Сабах е роден в Кум, Персия, голям религиозен център на шиитите и до днес. Прекарал младостта си в село Рей, днес предградие на Техеран. Когато става на 17 години среща измаилския мисионер Амир Зараб. Зараб е изгонен, но Хасан продължава да чете тайно измаилски книги. Преобръщането му в тази вяра става след преживяване на ужасна болест. Вече на смъртно ложе той среща друг проповедник с прозвище Сарач, който успява да го убеди в правотата на измаилската вяра. След оздравяването си Хасан полага клетва за вярност към новата вяра. Скоро след това в Рей пристига най-висшия измаил в Иран, Ибн Аташ, който е силно впечатлен от младия Хасан.[2]

Няколко години след това запознанство Хасан е изпратен в Кайро. Според някои сведения Хасан се замесил в политически интриги в града и трябвало да го напусне. През 1080 г. се завръща в Иран, столицата Исфахан,[3] след като по чудо оцелява от корабокрушение.[4] В родината се активно пропагандира измаилската ерес, пътува в различни градове и си печели печална слава. Налагало му се да практикува различни професии - дърводелец, мореплавател, окултист и др., за да прекрива истинската си мисия.[5] Преследван е по заповед на везир Низам ал-Мулк.[3]

Прозвището на Хасан ибн-Сабах „Старецът“ се дължи на грешен превод, направен от Марко Поло. Оригинално Хасан е наречен „шейх“, което Поло схаща като „стар човек“. Верният превод на думата е „господар, владетел“.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Daftary, Farhad, The Isma'ilis, p. 311Daftary, Farhad. „The Isma'ilis: Their History and Doctrines“. Cambridge University Press, 1992. ISBN 978-0521429740. p. 311. (на английски)
  2. Грампс 2007, с. 181 – 182.
  3. а б Грампс 2007, с. 180.
  4. Грампс 2007, с. 182.
  5. Грампс 2007, с. 182 – 184.
  6. Грампс 2007, с. 166.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Грампс, Дейвид. Асасини // „Сенките на мрака: Нинджа / Асасини / Черният орден SS“. София, ICON, 2007. ISBN 978-954-8517-42-3. с. 161-288. (на български)