Павел Панов (полковник)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Павел Панов.
Павел Панов | |
български военен деец | |
Звание | Полковник |
---|---|
Години на служба | 1915 – 1945 |
Служи на | Българската армия |
Военно формирование | 51-ви пехотен резервен полк (I СВ) |
Командвания | Командир на 36-и пехотен козлодуйски полк (II СВ) |
Битки/войни | На територията на: • Кралство Сърбия (I СВ) • Кралство Гърция (I СВ) • Кралство Югославия (II СВ) Срещу: • Кралство Сърбия (I СВ) • Нацистка Германия (II СВ) |
Награди | 3 ордена „За храброст“ – (I СВ) (II СВ) 3 ордена „За военна заслуга“ – (I СВ) |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | 25 октомври 1895 г.
|
Дата и място на смърт |
Враца, България |
Павел Миков Панов е български офицер (полковник). Командир на 36-и пехотен козлодуйски полк през Втората световна война. Герой от Първата и Втората световни войни. Награден с 3 ордена „За храброст“ и 3 ордена „За военна заслуга“. Осъден на смърт през 1945 г. от така наречения „Народен съд“, противоконституционен орган на комунистическия режим установен в България след преврата от 1944 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Павел Панов е роден в Галово, Врачанска област на 25 октомври 1895 година. През 1917 година завършва 38-и випуск на Военното училище в София.[1]
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
Бойното си кръщене получава на фронта през Първата световна война в състава на 51-ви пехотен резервен полк с командир полковник Иван Жабински, част от 6-а пехотна бдинска дивизия с командир генерал-майор Христо Попов, влизаща в състава на Първа армия с командири генерал-майор Климент Бояджиев, а по-късно и генерал-майор Димитър Гешов. Взема участие в сраженията при Връшка чука, Нишка операция, Леринска операция, Битолско настъпление. Отличил се в боевете при станция Кенали, Битолско. Награден с орден „За храброст“ – 1915 – 1918 и три ордена „За военна заслуга“.
Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]
Полковник Павел Панов взема участие във Втората световна война, като на 12 май 1942 година е назначен за командир на 36-и пехотен козлодуйски полк, който от 12 април 1944 влиза в състава на 29-а пехотна дивизия към 1-ви корпус. На 17 септември 1944 г. полкът е прегрупиран във 2-ра пехотна тракийска дивизия с командир генерал-майор Никола Генчев, в състава на новосформираната Първа българска армия под командването на генерал-майор Владимир Стойчев. Участва в тежките боеве при Крива паланка, Страцин, Куманово (Страцинско-Кумановската операция), река Пчиня, Нови чифлик. За проявен героизъм и отлична военна техника е награден с два ордена „За храброст“, връчени му от генерал Владимир Стойчев на парада в Скопие, състоял се на 15 ноември 1944. Единият е за боевете при Крива паланка, а другият за битката при Страцин. Лично от командира на Първа армия има уверението, че ще бъде произведен в чин генерал.
На 7 декември 1944 г. се завръща в Родината. Яхнал бял кон, начело на полка си, полковник Павел Панов е посрещнат като герой. След официалния парад, благодарствените речи и възхвала на завърналите се герои, полковник Павел Панов е отведен от партизаните. След няколко месеца се разбира, че е осъден на смърт и разстрелян от така наречения „Народен съд“. Смъртната присъда е изпълнена само няколко часа след като е обявена. На 26 август 1945 г. полковник Павел Панов е уволнен посмъртно от армията.
На 11 септември 1999 г. името му е увековечено на „Мемориала на жертвите на комунистическия режим в България“, който се намира в центъра на София, пред Националния дворец на културата.
Други[редактиране | редактиране на кода]
- През 1942 по идея на полковник Павел Панов село Осман факъ (Добричка община) е преименувано на Козлодуйци, в чест на загиналите войници от 36-и пехотен козлодуйски полк в Добричката епопея, по време на Първата световна война.
- В 36-и пехотен козлодуйски полк полковник Павел Панов е бил командир на големия български композитор Дико Илиев – автор на много хора̀ и маршове, между които легендарните „Дунавско хоро“, „Дайчово хоро“, „Ганкино“, правото хоро „Александрийка“, дайчовото хоро „Лудо младо“, „Зиг-заг“, „Селски въздишки“, „Варненско хоро“, „Оряховска идилия“, „Селски празник“, „Добруджанско право хоро“, пайдушкото хоро „Народна душа“, „Искърско хоро“, „Букьовско“, „Наша гордост“ и много други. През Втората световна война полковник Павел Панов назначава Дико Илиев като щабс-тръбач на полка.
Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
Участия в бойни действия[редактиране | редактиране на кода]
Отличия[редактиране | редактиране на кода]
|
Военни назначения[редактиране | редактиране на кода]
След деветосептемврийските промени (1944)[редактиране | редактиране на кода]
След демократичните промени (1989)[редактиране | редактиране на кода]
|
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 20.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Мешкова, П., Шарланов, Д., „Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд“, София, 1994, Агенция „Демокрация“, ISBN 954-8802-01-5, стр.199 – 201
- Даскалова, Г., „Без кръст и гроб“, София, в."Про & Анти", бр.14/1995
- Станилов, В., "Жертвите на „народния“ съд", София, 2006, „Работилница за книжнина“, ISBN 954-8248-47-6, стр.384 – 385
Архиви[редактиране | редактиране на кода]
- Централен военен архив, ф.85, а.е.350
- Централен държавен архив, ф.88, оп.2, а.е.140, л.28
Справочници[редактиране | редактиране на кода]
- Тодоров, Т., Александрова, Я., „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1945“, София, 1977, „Военно издателство“, Том.2, стр.60
- Руменин, Р., „Офицерският корпус в България 1878 – 1944“, София, 1996, Издателство на Министерство на отбраната „Св. Георги Победоносец“, Том V, стр.20
- Косев, М., Попов, В., Илинов, П., Георгиев, Г., Минчев, Ю., „Военното на Негово Височество училище 1878 – 1944“, София, 2001, издателство „Балкани“, ISBN 954-8353-44-X, стр.110 и 129
- Станилов, В., Манев, И., „Календар 1944 – 2004“, София, 2004, Работилница за книжнина „Васил Станилов“, ISBN 954-8248-17-4, стр.10
- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр.108 и 359
- Рухчев, Н., „Военното училище на България 1878 – 2002“, София, 2012, Министерство на отбраната на Република България, ISBN 978-954-9971-64-4, стр. 231, 305 и 544
Фотоархив[редактиране | редактиране на кода]
- Български полковници
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Тридесет и осми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български военни дейци от Втората световна война
- Жертви на Народния съд
- Хора от област Враца