Марион Дели

Фредерик-Анри-Жозеф Петижан де ла Розиер
	Фредерик-Анри-Жозеф Петижан де ла Розиер
Псевдоним	Марион Дели, М. Дели
Роден	1876 г. Ван, Франция
Починал	1949 г. Версай, Франция
Професия	писател
Националност	Франция
Активен период	1903 – 1949
Жанр	любовен роман, приключенски роман
Съпруг	Сузане Готие (1915-1927)
Уебсайт	Страница в IMDb
	Фредерик-Анри-Жозеф Петижан де ла Розиер в Общомедия

Жана-Мари-Анриет Петижан де ла Розиер
	Жана-Мари-Анриет Петижан де ла Розиер
Псевдоним	Марион Дели, М. Дели
Родена	13 септември 1875 г. Авиньон, Франция
Починала	1 април 1947 г. (на 71 г.) Версай, Франция
Професия	писател
Националност	Франция
Активен период	1894 – 1947
Жанр	любовен роман, приключенски роман
Уебсайт	Страница в IMDb
	Жана-Мари-Анриет Петижан де ла Розиер в Общомедия

Марион Дели (на френски: Marion Delly или M.Delly) е общ псевдоним на плодовитите френски писатели Жана-Мари-Анриет (1875-1947) и Фредерик-Анри-Жозеф (1876-1949) Петижан де ла Розиер, брат и сестра, автори на бестселъри в жанра любовен роман и приключенски роман.

Жана-Мари[редактиране | редактиране на кода]

Жана-Мари-Анриет Петижан де ла Розиер (на френски: Jeanne-Marie-Henriette Petitjean de La Rosière) е родена на 13 септември 1875 г. в Авиньон, Франция. Получава образованието си в манастира „Retraite à Vannes“.

Претърпявайки любовно разочарование и отхвърляйки няколко предложения за брак се насочва към четенето на популярна за времето си литература. По-късно отразява своите мечти в творчеството си. Първоначално пише тайно от родителите си. Когато тайната ѝ е разкрита, брат ѝ помага при издаването на първия ѝ роман „L'étincelle“ през 1894 г. като поредица в списание „Ноел“. След още няколко публикации, които не носят никаква печалба, през 1903 г. излиза романът ѝ „Dans Les Ruines“, под псевдонима М. Дели, с който двамата стават известни.

През 1913 г., заради активната си писателска кариера и популярност, е приета за член на Дружеството на литераторите.

Макар и светска личност, с добри доходи, животът на писателката винаги е бил скромен и сдържан. Заради инвалидността на брат си, да края на живота си се грижи за него. От 1935 г. живеят съвсем затворено в нова къща в село Глатини (сега предградие на Версай).

Жана-Мари умира през от рак на 1 април 1947 г. във Версай, Франция.

Фредерик-Анри[редактиране | редактиране на кода]

Фредерик-Анри-Жозеф Петижан де ла Розиер (на френски: Frédéric-Henri Petitjean de La Rosière) е роден през 1876 г. във Ван, Франция. Завършва образованието си първоначално като селскостопански инженер, а след това като адвокат в Юридическия факултет на Сорбоната.

Той е човек от хайлайфа и спортува активно. През 1909 г. обаче претърпява инсулт и започва да се движи в инвалидна количка. Заради заболяването си се насочва да работи в помощ на сестра си, и в издаването на нейните произведения, като сам участва в създаването на някои творби.

В периода 1915-1927 г. е женен за Сузане Готие, която умира от рак. Нямат деца.

Фредерик-Анри умира през 1949 г. във Версай, Франция.

Обща биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Прекарват детството си във Ван, преди семейството да се премести във Версай, където баща им, който е военен-артилерийски офицер, се пенсионира през 1887 г.

Жана-Мари посвещава живота си изцяло на писането. Приносът на брат ѝ Фредерик е към създаването на приключенските романи, и основно в умелото сключване и управление на издателските договори, на работата му едновременно с няколко издателства. Първият им известен роман става „Dans Les Ruines“ (В развалините) от 1903 г.

Романите им, които наброяват общо около 105 заглавия, са изключително популярни от 20-те до 60-те години на 20 век, и са продадени в десетки милиона екземпляра. Те са считани за основополагащи на масовата романтична литература развиваща се в началото на века и са пренебрегвани от академичните среди. Сюжетите им са еднотипни, изградени върху борбата на доброто и лошото с цел постигане на съвършената приказна любов. Героините в романите обикновено са красиви млади девици, много бедни и много добри, целомъдрени, а мъжете са високи, мъжествени, с проблемно минало, което ги отдалечава от намирането на истинската любов... докато тя логично дойде в лицето на героинята, която обаче трябва да преодолее интриги и конспирации. Мъжете имат високо чувство за морал и не се възползват от слабостта на героинята до достигането на щастливия завършек.

Заради идиличния си характер произведенията стават любими на духовенството и на католическата преса. Приживе никога не са били издавани в англоговорещите страни.

Двамата автори упорито пазят самоличността си в тайна и остават неизвестни за широката публика и критиците чак до смъртта си. Едва след смъртта на Мари през 1947 г., последвана две години по-късно и от тази на брат ѝ, се разкриват истинските им имена.

Мари и Фредерик Петижан завещават част от богатството си на хоспис и всичките си ръкописи на Дружеството на литераторите, за да помагат на нуждаещите се болни или социално слаби писатели. Погребани са в гробището „Нотр Дам де Версай“.

Много от произведенията им се публикувани като романи посмъртно.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

L'étincelle (1894)
Dans Les Ruines (1903)
La Maison Du Lis (1906)
Anita (1909)
Esclave Ou Reine (1910)
L'heritier Des Ducs De Sailles (1911)
Fleurs De Foyer, Fleurs De Cloitre (1912)
Между две души, Entre Deux Ames (1918)
Магали, Magalì (1921)
Le Secret De La Sarrasine: Elfrida Norsten (1924)
Тайната на сарацина: Царят на Киджи, Le Secret De La Sarrasine: Le Roi De Kidji (1924)
Les Ombres (1925)
Неверният съпруг, L'infidèle (1927)
Горди души, Coeurs Ennemis: Orietta (1928)
Une Misère Dorée (1929)
La Lune D'or 1+2 (1932)
Сама в живота, Ma Robe Couleur Du Temps (1933)
Un Marquis De Carabas (1935)
Както в приказките, Comme Un Conte De Fées (1935)
Gabrielle Et Son Mystère (1936)
L'etoile Du Roi Boris
Le Drame De L'étang-Aux-Biches (1940)
Изгнаницата, L'exilée (1947)
Домът на славеите, La Maison Des Rossignols (1948)
Le Secret De La Luzette (1948)
Une Femme Superieure (1948)
La Douloureuse Victoire (1949)
Rue Des Trois Graces (1950)
Aurore De Brusfeld (1950)
Le Violon Tzigane (1950)
Folie De Sages (1951)
Кръстосани пътища, Gilles De Cesbres (1951)
Ридания в нощта, Des Plaintes Dans La Nuit (1952)
Le Chant De La Misere (1952)
Le Repaire Des Fauves (1953)
Cite Des Anges (1953)
Нимфата от Капдьой, L'ondine De Capdeuilles (1953)
Aelys Aux Cheveux D'or (1954)
Fille De Chouans (1954)
Le Fruit Mûr (1954)
Le Roseau Brise (1954)
Мици, Mitsi (1954)
Le Roi Aux Yeux De La Reve (1955)
La Colombe De Rudsay-Manor (1955)
Sainte-Nitouche (1955)
La Fee De Kermoal (1956)
L'orgueil Dompte (Том 2 На Aélys Aux Cheveux D'or) (1956)
Le Sphinx D'émeraude (1957)
Lysis (1958)
Ourida (1958)
Бялата котка, La Chatte Blanche (1958)
La Vengeance De Ralph (1958)
Les Hiboux Des Roches-Rouges (1959)
Под маската, Le Maître Du Silence: Sous Le Masque (1960)
Les Deux Fraternites (1960)
Ahelya, Fille Des Indes (1961)
La Lampe Ardente (1961)
Annonciade (1961)
Berengère, Fille De Roi (1962)
Тайната на Керевен 1+2, Le Mystere De Ker-Even 1+2 (1963)
Les Solitaires De Mylos (1964)
L'héritage De Cendrillon (1966)
Le Candélabre Du Temple (1966)
Le Porte Scellee (1966)
La Rose Qui Tue (1966)
Les Heures De La Vie (1966)
Les Deux Crimes De Thècle (1966)
Sous L'oeil Des Brahmes (1966)
Неравен брак, Une Mesalliance (1966)
La Jeune Fille Emmuree (1967)
La Louve Devorante (1967)
Un Amour De Prince (1968)
Сирачето, L'orpheline De Ti-Carrec (1968)
Le Rubis De L'emir (1968)
Le Sceau De Satan (1969)
L'accusatrice (1969)
Malereyne (1969)
Reinette (1969)
Pour L'amour D'ourida (1969)
Любовта на монахинята, La Petite Chanoinesse (1969)
Огън под леда, Le Feu Sous La Glace (1970)
Gwen, Princesse D'orient(1970)
Hoëlle Aux Yeux Pers (1970)
Братята на справедливостта, Le Roi Des Andes (1970)
Salvatore Falnerra (1970)
La Villa Des Serpents (1971)
Les Seigneurs Loups (1972)
L'enfant Mysterieuse (1972)
L'illusion Orgueilleuse (1973)
La Biche Au Bois (1973)
Краят на една валкирия, La Fin D'une Walkyrie (1974)
Le Maître Du Silence: Le Secret Du Kou-Kou-Nor (1977)
Le Testament De M. D'erquoy (1978)

Книги за Марион Дели[редактиране | редактиране на кода]

Delly (1875-1947) – bibliographie (2003) – от Даниел Фромонт
DELLY: La Cenerentola di Versailles (2012) – от Ана Леви

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Delly и страницата Delly в Уикипедия на френски и италиански език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.