Киришима (линеен крайцер, 1913)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Киришима“
霧島
Линейният крайцер „Киришима“ при бреговете на Япония, 10 май 1937 г.
Флаг Япония
Клас и типЛинеен крайцер от типа „Конго“
ПроизводителMitsubishi Heavy Industries Nagasaki Shipyard & Machinery в Нагазаки, Япония.
Служба
Заложен17 март 1912 г.
Спуснат на вода1 декември 1913 г.
Влиза в строй19 април 1915 г.
Потъналпотопен на 15 ноември 1942 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост31 980 t (стандартна);
38 200 – 38 900 t (пълна)
Дължина222,1 m
Дължина по водолинията
219,5 m
Ширина29,3 m
Газене9,7 m
Броняпояс: 203 – 76 mm;
траверси: до 203 mm;
палуба: 80 – 152 mm;
кули ГК: до 229 mm;
барбети: 229 mm;
бойна рубка: 254 mm
каземати: 152 mm
Задвижване4 парни турбини Kampon;
36 водотръбни котли Yarrow
Мощност136 000 к.с. (111,4 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост30 възела
(55,56 km/h)
Далечина на
плаване
8000 морски мили при 14 възела ход;
Запас гориво: 6330 t нефт
Екипаж1437 души
Кръстен в чест напланината на остров Кюшу, префектури Кагошима и Миядзаки
Въоръжение
Артилерия4x2 356 mm;
14x1 152 mm;
Зенитна артилерия4x2 127 mm;
10x2 25 mm;
Торпедно
въоръжение

4x2 533 mm ТА
Самолети1 катапулт; до 3 хидроплана[„Коментари“ 1]
„Киришима“ в Общомедия

Киришима (на японски: 霧島) е линеен крайцер на Императорските ВМС на Япония от типа „Конго“.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

„Киришима“[„Коментари“ 2] е заложен на 17 март 1912 г., спуснат на вода на 1 декември 1913 г., влиза в строй през април 1915 г.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

„Киришима“ в Куре, 1940 г.

След влизането си в строй влиза в състава на Втори флот. В периода 1927 – 30 и 1935 – 36 г. преминава две модернизации, в резултат на които на кораба са добавени над 400 тона броня, напълно е изменена кърмата и е увеличено зенитното въоръжение. След модернизацията „Киришима“ е прекласифициран в линкор.

Влиза в състава на Ударното авионосно съединение при нападението над Пърл Харбър. В периода януари-февруари 1942 г. влиза в състава на прикритието на самолетоносачите в хода на операциите в южните морета. В периода март-април 1942 г. участва в рейда в Индийския океан. От август 1942 г. действа в района на Гуадалканал. В нощния бой от 13 ноември 1942 г. поврежда американските тежки крайцериПортланд“ (USS Portland (CA-33)) и „Сан Франциско“ (USS San Francisco (CA-38)), но сам почти не получава щети.

В нощта на 14 ноември 1942 г., в хода на поредния рейд към Гуадалканал, „Киришима“, като флагман на японското (сили за прикритие на конвоя, доставящ към мястото на десанта големи сухопътни съединения на японците) съединение влиза в артилерийски дуел с американските линкори „Саут Дакота“ (USS South Dakota (BB-57)) и „Вашингтон“ (USS Washington (BB-56)), преграждайки с огромния си корпус тесния пролив, така съсредоточавайки върху себе си основния огън. „Киришима“ нанася на „Саут Дакота“ повреди (попадение от 1 снаряд, който пронизва двете страни на комингса на люка и детонира при удара в барбета. Пробойна в горната палуба е с размери 0,914×3,048 м. Повредени са кожусите на централното и дясното 16-дюймови оръдия на кула на главния калибър № 3. Унищожени са водо- и газоотразяващите ограждения на 30 фута около барбета. Главната бронепалуба отразява всички осколки. Десният катапулт и няколко 20-мм автомата са повредени), но самият той е тежко повреден от огъня на линкора „Вашингтон“, който се промъква незабелязано на близка дистанция (3 мили). В „Киришима“ попадат девет 406-мм и около 40 127-мм снаряда, корабът губи управление, разрушени са две кули на главния калибър, започват силни пожари. Сутринта на 15 ноември 1942 г. командирът заповядва да се напусне кораба, който потъва на 5 мили от остров Саво. Загиват 209 души. Спасени са 1025 матроса и 61 офицера.[1] Японският конвой, плаващ към Гуадалканал, е разгромен на следващия ден от последователни атаки на американската авиация. „Саут Дакота“ след този бой е извън строя за 14 месеца, „Вашингтон“ – за 1,5 месеца.

Откриване на останките[редактиране | редактиране на кода]

Потъналият линеен крайцер е открит през август 1992 г. в рамките на експедиция (под ръководството на океанолога и изследователя Робърт Балард), организирана от National Geographic, за откриване и изследване на корабите, загубени в хода на битката за Гуадалканал. Експедицията се базира на научноизследователския кораб Laney Chouest и е организирана във връзка с 50-летието от от битката за Гуадалканал. Обломките, открити при обследване с хидролокатор на морското дъно в района на потъването, не са детайлно изследвани (към тях е направено само едно потапяне с обитаем дълбоководен апарат). Потъналият съд се намира (9°5’9"N 159°42’3"E) на разстояние около 13 километра от остров Саво (Соломоново море) на дълбочина около 1200 метра и лежи на дъното с кила нагоре. Носовата част на корпуса, примерно до предната надстройка, напълно липсва (не е и открита), неголяма част от кърмовата част също е изгубена. Котвената верига е завита около кърмата.[2][3][4] Кадри с обломките на потъналия линеен крайцер „Киришима“ може да се видят в документалния филм The Lost Fleet of Guadalcanal (National Geographic, 1993 г.).[5]

През януари 2019 г. обломките на линейния крайцер „Киришима“ са изследвани от експедиция, базирана на научноизследователския кораб Petrel (експедицията се финансира от фонда на Пол Алън и на протежение няколко години се занимава с откриването и обследването на корабите, потънали в хода на Втората световна война на Тихоокеанския театър). В резултат на проучването, в частност, са открити многобройни повреди по корпуса на кораба, причинени от артилерийския огън на американските кораби (някои от попаденията на 16 дюймовите снаряди пробиват корпуса му проходно без детонация).[6]

На разстояние около 7,5 км от обломките на „Киришима“ се намират останките на друг, еднотипен с него, линеен крайцер – „Хией“, който потъва ден по-рано (на 14 ноември 1942 г.) в същия район.[7]

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни се привеждат към декември 1941 г.
  2. „Мъглив остров“. Наречен в чест на планината на остров Кюшу, префектури Кагошима и Миядзаки. Виж Апалков Ю. В. С. 94.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Tony DiGiulian. Lundgren Resource – Battleship Action 14 – 15 November 1942 – NavWeaps // www.navweaps.com. Посетен на 2018-07-15. (на английски)
  2. Wreck of HIJMS Kirishima (霧島) - Wikimapia // wikimapia.org. Архивиран от оригинала на 2021-07-30. Посетен на 2019-03-08. (на английски)
  3. IMPERIAL JAPANESE NAVY MYSTERIES // www.combinedfleet.com. Архивиран от оригинала на 2011-06-06. Посетен на 2019-02-23.
  4. RV Petrel // www.facebook.com. Архивиран от оригинала на 2021-07-30. Посетен на 2019-03-08. (на руски)
  5. Rando Retro Video. National Geographic: The Lost Fleet of Guadalcanal (1993) // 2018-07-04. Посетен на 2019-02-23.
  6. By Robert Lundgren with Anthony Tully Edited by Tony DiGiulian. Analysis of the wreck of Kirishima // 2022-03-19. Архивиран от оригинала на 2023-03-15. Посетен на 2023-03-26. (на английски)
  7. RV Petrel. Wikipedia. 2019-02-27.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Дашьян А. В. Линейные крейсера типа Конго /// ВМС Японии // Корабли Второй мировой войны. – 2004. – (Морская коллекция).
  • Апальков Ю. В. Боевые корабли японского флота: Линкоры и авианосцы. – СПб.: Дидактика, 1997.
  • Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кирисима (1913)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​