Кирил Цонев
| Кирил Цонев | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Стил | Нова предметност |
| Академия | Държавно рисувално училище в София Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен |
| проф. Стефан Иванов и проф. Цено Тодоров проф. Хуго фон Хаберман и проф. Карл Каспар | |
| Направление | живопис |
| Известни творби | „Слушателки на маримба“ (1935) „Маслинова гора“ (1945) „Малкият футболист“ |
Кирил Илиев Цонев е български художник и професор.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Кюстендил. През 1919 г. завършва Държавното рисувално училище в София при проф. Стефан Иванов и проф. Цено Тодоров. Учи в Мюнхенската художествена академия (1919 – 24) при проф. Хуго фон Хаберман и проф. Карл Каспар. По същото време специализира технология, консервация и реставрация на изкуствата при проф. М. Дьорнер. От 1924 до 1929 г. е на свободна практика в Мюнхен. Свързва се с групата на „Новата предметност“ (на немски: Neue Sachlichkeit) към Мюнхенското дружество „Жури Фрай“.
Участва в общогермански и международни изложби в Мюнхен, Касел, Бон, Майнц и др. Организира самостоятелни изложби в Мюнхен, Дрезден, Амстердам, Копенхаген, Лос Анджелис, Сан Франциско. От 1930 до 1931 г. се установява в Мексико Сити, където се запознава с изявени представители на мексиканското изкуство като Диего Ривера, Давид Сикейрос, Хосе Клементе Ороско и др. Заедно със Сикейрос работи по изписването на 3 монументални фрески за парламента в Мексико Сити.
През 1933 г. се завръща в България и до 1942 г. работи на свободна практика. Става член на Дружеството на новите художници (1934) и негов председател (1935 – 36). Участва във всички изложби на дружеството, в международни изложби в Атина, Будапеща, Прага и др.
Преподавател по рисуване във Военното училище (1937 – 42), професор в Художествената академия (1942 – 50). Участва във Втората световна война като военен художник, един от организаторите на изложбата „Фронт и тил“. През 1950 г. е уволнен от Художествена академия като формалист. От 1950 г. работи върху консервацията на стенописи и икони в църквите в Бояна, Земен, Драгалевски манастир. През 1960 г. организира самостоятелна изложба, с която е обществено реабилитиран.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Работи във всички жанрове на живописта: портрети, композиции, пейзажи, натюрморти. Негови творби се намират в Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, в художествените галерии на Кюстендил, Враца, Видин, Пловдив и др. и в чужбина – Мексико, Куба, Германия, Австрия, САЩ и др.
Признание[редактиране | редактиране на кода]
Носител на орден „Кирил и Методий“ I ст. (1960), заслужил художник (1960) и народен художник (1971).
На Кирил Цонев е наречена улица в София (Карта). През 1998 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на Кюстендил.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Леонардо да Винчи“ (1942),
- „Художествената анализа на Леонардовите произведения“ (1946),
- „Технология на изящните и приложни изкуства“ (1949),
- „Стенописите в Боянската църква“ (1957),
- „Технически наръчник на художника“ (1957),
- „Веласкес“ (1958),
- „Пиер Огюст Реноар“ (на немски език, Лайпциг, 1958),
- „Път в изкуството“ – автобиографични и биографични бележки, съставител Сашо Стоянов (т.I и II, 1969)
- „Технология на изящните изкуства“ (1974),
- „Леонардо да Винчи (1519 – 1979)“ – в съавт. с Мара Цончева (1979),
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Коева Красимира, Кирил Цонев, София, 1996, изд. „Спектър“, 140 с.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Картини на Кирил Цонев
- Божидар Чеков, „Момичетата от Санта Клара и Кирил Цонев“, сп. „Тема“, бр. 7 (686), 16 февруари 2015
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 692 - 693.
|
