Кабинков лифт „Симеоново – Алеко“

Кабинков лифт „Симеоново – Алеко“
	Кабинков лифт „Симеоново – Алеко“
Информация

Кабинков лифт „Симеоново – Алеко“ е въжена линия с шестместни кабинки, свързваща квартал Симеоново на София с хижа „Алеко“ на Витоша.

История[редактиране | редактиране на кода]

Изградена е през 1982 – 1983 г. във връзка с провеждането на Лятната универсиада през 1983 г. Официално е открита на 4 април 1983 г. Оборудването е произведено от австрийската фирма „Допелмайер“.^[1]

По време на строителството му е заснет документалният филм „Сребърните струни на Витоша“.

Лифтът до 2007 г. е общинска собственост. През 2002 г. общината го ремонтира основно, влагайки 250 000 лева. След като Бойко Борисов става кмет на София през 2005 г., той назначава нов Съвет на директорите на „Въжени линии“ ЕАД и през 2007 г. лифтът е продаден на „Витоша ски“, фирма, свързвана с Цеко Минев, приватизирала преди това и всички други витошки лифтове и влекове (с изключение на „Заека“).^[2] По време на продажбата член на Надзорния съвет на Столичната агенция по приватизация от квотата на кмета Борисов е Йорданка Фандъкова (следващия кмет на София).^[3]^[4]

За последно лифтът работи през есента на 2023 г., когато след авария е спрян.

През май 2024 г. е обявено, че лифтът не може да се ремонтира и е спрян за постоянно. ^[5]

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Денивелация: 1076 метра^[6]
Дължина: 6270 метра^[6]
Капацитет: 1500 души на час (250 кабинки с по 6 места, движещи се със скорост 4 m/s ^[6]
Станции: 4 (2 крайни, 2 междинни)
Пътуването трае 27 минути^[6]

Цялото обслужване е автоматизирано.

Станции[редактиране | редактиране на кода]

Началната станция, намираща се на 727 m надморска височина, е разположена между столичния квартал Симеоново и Околовръстния път.^[1] До нея се стига с автобус №122 (от метростанция „Витоша“) и електобус №123 (от метростанция „Г. М. Димитров“ и автостанция „Гео Милев“). Станцията е двуетажна сграда с бюфет на долния етаж, а пред нея има информационно табло на Планинската спасителна служба, даващо данни за обстановката в планината.^[1]

В първата междинна станция, намираща се на 1377 m надморска височина, завършва първата отсечка на въжената линия. Там кабинките се поемат автоматично от друго въже, без да се налага пътниците да слизат и да се прехвърлят.

През втората междинна станция, намираща се на 1520 m надморска височина, минават и спират само кабинките, отиващи нагоре. През зимата се ползва предимно от скиори, които се прехвърлят на 3-седалковата въжена линия „Лалето-1“, обслужваща пистата „Витошко лале-1“.

Броят стълбове на лифта са 60 на брой.

Горната лифтова станция е на равнището на хижа „Алеко“ и се намира на 1810 м над м.р.