Душанов законник
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
Душановият законник, срещан също и като Душанов закон, е сборник от закони, средновековен законодателен акт на Сърбия.
Прогласен е в Скопие на 21 май 1349 г. Източник е на средновековното българско и наказателно право.
Обем[редактиране | редактиране на кода]
Първоначално се състои от 135 члена. 5 години след влизането му в сила (1354) е допълнен с още 66 члена, ставайки общо 201 члена.
Обхват[редактиране | редактиране на кода]
Със закона законодателят Стефан Душан е целял да уреди обичайното право на народите в страната си, въвеждайки нови правила, еднакви за цялата Душанова империя.
Законникът окончателно разграничава властелските и подчинените им категории зависими или крепостни селяни – т.нар. себри, както и свободните занаятчии и людете, упражняващи други свободни професии.
Приложение[редактиране | редактиране на кода]
Според Душановия законник съдиите са длъжни да правораздават, прилагайки закона, а не под страх от владетел.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- История на българската средновековна държава и право, ISBN 978-954-730-553-3
- Тимотей Флорински, Памятники законодательной деятельности Душана, царя сербов и греков. Киев, 1888