Направо към съдържанието

Дук оф Йорк (линеен кораб, 1940)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Дук оф Йорк“
HMS Duke of York (17)
Линкорът „Дук оф Йорк“ съпровожда арктически конвой
Флаг Великобритания
Клас и типЛинеен кораб от типа „Кинг Джордж V“
ПроизводителJohn Brown & Company в Клайдбанк, Великобритания.
Служба
Заложен5 май 1937 г.
Спуснат на вода28 февруари 1940 г.
Влиза в строй4 ноември 1941 г.
Изведен от
експлоатация		30 април 1957 г., утилизиран през 1958 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост36 727 t (нормална)
42 751 t (пълна)
Дължина213,5 m (по КВЛ)
227,1 m (максимална)
Ширина31,4 m
(максимална)
Газене10,2 m
Броняглавен пояс: 356 – 381 mm;
носови траверси: 305 – 203 mm;
кърмови траверси: 254 – 102 mm;
палуба: 127 – 152 mm;
барбети ГК: 280 – 330 mm;
кули ГК: 149 – 324 mm;
(чело, 280 – 229 mm борд и тил, 184 mm покрив)
барбети СК: 25 mm
кули СК: 51 – 25 mm;
бойна рубка: 76 – 114 mm (165 mm покрив)
Задвижване4 парни турбини Parsons;
8 парни водотръбни котли „адмиралтейски“ тип;
4 гребни винта;
110 000 к.с.
Скорост28,3 възела
(52,4 km/h)
Далечина на
плаване		5400+ морски мили при 18 възела ход
Екипаж1556 души
(1945 г.)
Въоръжение
Артилерия2x4 и 1x2 356 mm;
Зенитна артилерия:
8x2 133 mm;
4x8 40 mm
Самолети1 катапулт,
2 хидросамолетa[1]
„Дук оф Йорк“ в Общомедия

Дук оф Йорк (на английски: HMS Duke of York (17)) е британски линеен кораб от типа „Кинг Джордж V“.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Заложен е на 5 май 1937 г. в корабостроителницата на компанията „Джон Браун“ (на английски: John Brown) в Клайдбанк. Спуснат на вода на 28 февруари 1940 г., влиза в строй на 4 ноември 1941 г[2]. Заменя в състава на Флота на метрополията отплавалият за Далечния Изток „Принс оф Уелс“.[3]

Корабния котарак Уиски си почива

В средата на декември 1941 г. още ненапълно боеготовият линкор извършва плаване през Атлантика, доставяйки в САЩ Уинстън Чърчил[4]. През февруари 1942 г. У. Чърчил озвучава идеята да се размени „Дук оф Йорк“ за 8 тежки крайцера на американския флот. Идеята е отхвърлена от Първия лорд на Адмиралтейството на основание, че за тези крайцери в Кралския флот няма подготвени екипажи[5]. Следващите 9 месеца линкора действа в състава на далечното прикритие на арктическите конвои. В периода октомври – ноември 1942 г. е флагман на съединение H[3]. От декември 1942 г. до март 1943 г. се намира в ремонт. От 8 май 1943 г. става флагмански кораб на Флота на метрополията. През юли 1943 г. извършва поход в норвежки води в хода на отвличаща операция. През октомври 1943 г. прикрива американският самолетоносач „Рейнджър“ в хода на операциите против корабоплаването в норвежки води[6]. След това отново прикрива арктическите конвои[7]. На 26 декември 1943 г., при прикритието на конвоя JW-55B, влиза в бой с немския линеен крайцер „Шарнхорст“, който се опитва да прихване този конвой[7].

Фактически боят прераства в тричасово преследване на англичаните на немския рейдер. С удачно попадение „Дук оф Йорк“ успява да повреди машинната установка на противника, след което, съвместно с леките сили, противника е настигнат. Огъня на британския линкор вади „Шарнхорст“ напълно от строя и той губи ход, немците са довършени с торпеда от крайцерите[8]. В хода на сражението „Дук оф Йорк“ изразходва 446 356-мм снаряда и 686 133-мм.[7] От 52 залпа 31 дават накритие на целта, фиксирани са не по-малко от 13 преки попадения с главния калибър[9].

В периода юли – август 1944 г. „Дук оф Йорк“ прикрива самолетоносачите, на два пъти атакуващи немският линкор „Тирпиц“[7]. От септември 1944 г. до март 1945 г. преминава пореден ремонт, съвместен с подготовката му към превеждане в Далечния Изток. На новия театър на военните действия линкора пристига едва през юли и в практически не се отличава в бойните действия, но взема участие в церемонията по подписването на капитулацията на Япония, на 2 септември 1945 г[7].

Връща се във Великобритания през юли 1946 г. и преминава нов ремонт. От декември 1946 г. до април 1949 г. се явява флагман на Флота на метрополията. След това е изведен в резерва. През ноември 1951 г. линкора е поставен на стоянка, а на 30 април 1957 г. е официално изключен от състава на флота. На 18 февруари 1958 г. „Дук оф Йорк“ е продаден за скрап[7].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Проектни данни. All the world's battleships. 1906 to the present. London, 1996. ISBN 0-85177-691-4.
  2. ↑ Konstam A. British battleships 1939 – 1945 (2). Nelson and King Georges V classes. Oxford, 2009. ISBN 978-1-84603-389-6.
  3. ↑ а б Балакин, Дашьян 2006, с. 65.
  4. ↑ Raven A. King George the fifth class battleships. 18 с.
  5. ↑ Михайлов А. А. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“ (1937 – 1958). 23 с.
  6. ↑ Raven A. King George the fifth class battleships.
  7. ↑ а б в г д е Балакин, Дашьян 2006, с. 66.
  8. ↑ Михайлов А.А. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“ (1937 – 1939). 32 – 33 с.
  9. ↑ Кофман В.Л. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“. 53 с.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
  • Кофман В. Л. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“. М., 1997, 72 с.
  • Кофман В. Л. Флагманы британского флота. Линкоры типа „Кинг Джордж V“. 160 с. ISBN 978-5-699-79828-5.
  • Михайлов А. А. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“ (1937 – 1958). Самара, 2007. ISBN 978-5-98830-022-9.
  • Тарас А. Е. Энциклопедия броненосцев и линкоров. М., 2002. ISBN 985-13-1009-3.
  • All the world's battleships. 1906 to the present. L., 1996. ISBN 0-85177-691-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. London, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
  • Konstam A. British battleships 1939 – 1945 (2). Nelson and King Georges V classes. Oxford, 2009. ISBN 978-1-84603-389-6.
  • Dumas, Robert. Warship Volume III. 1981. ISBN 978-0870219771.
  • Tarrant V. E. King George V-class battleships. London, 2000. ISBN 1854095242.
  • Chesneau Roger. Shipcraft 2 – King George V Class Battleships. 2004. ISBN 1861762119.
  • Hore P. Battleships. London, 2005. ISBN 0-7548-1407-6.
  • Robert O. Dulin, William H. Garzke. British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II. London, 1980. ISBN 0-7106-0078-X.
  • Raven A. King George the fifth class battleships. London, 1972. ISBN 1-85680-002-3.
  • Robert O. Dulin, William H. Garzke. British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II. – London: Jane's Publishing Company, Ltd., 1980. – 391 p. – ISBN 0-7106-0078-X.
  • Sandler S. Battleships. An illustrated history of their impact. Denver, USA, 2004. ISBN 1-85109-410-5.
  • Sandler S. Battleships. An illustrated history of their impact. Denver, USA, 2004. ISBN 1-85109-410-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Duke of York (1940) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дук_оф_Йорк_(линеен_кораб,_1940)&oldid=11962152“.