Димитър Зидаров
| Димитър Зидаров | |
| български геофизик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 21 декември 1993 г.
|
| Националност | българин |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | геофизика |
| Работил в | Българска академия на науките |
| Титла | старши научен сътрудник |
Димитър Петков Зида̀ров е български геофизик, доктор на физико-математическите науки.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 2 януари 1921 г. в Обзор. През 1947 г. завършва физика в Софийския университет. От 1958 г. е научен сътрудник, а от 1960 г. е старши научен сътрудник във Физическия институт при Българска академия на науките. Завежда секция „Земен магнетизъм и гравиметрия“ в Геофизическия институт при Българска академия на науките. През 1955 – 1965 г. е преподавател по теория на физическото поле в Минно-геоложкия институт. От 1968 г. е доктор на физико-математическите науки.[1]
Умира на 21 декември 1993 г.[1]
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Научните му интереси са в областта на класическата теория на потенциала и нейното приложение в геофизиката и в геодезията. По-значими научни трудове са:[1]
- „За единството на решението на обратната задача в теорията на потенциала“ (1959)
- „Решение на обратната гравиметрична и магнитометрична задача“ (1959)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 2040.
|
