Галища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Галище. За селото в Северна Македония вижте Галище (община Кавадарци).
Галища
Ομορφοκκλησιά
— село —
Гърция
40.4311° с. ш. 21.1203° и. д.
Галища
Западна Македония
40.4311° с. ш. 21.1203° и. д.
Галища
Костурско
40.4311° с. ш. 21.1203° и. д.
Галища
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Надм. височина810[1] m
Население19 души (2021 г.)
ДемонимГалишчѐни
Галища в Общомедия

Га̀лища (произношение в местния говор Га̀лишча, на гръцки: Ομορφοκκλησιά, Оморфоклисия, до 1926 година Γκάλιστα, Γκάλλιστα, Галиста,[2] на македонска литературна норма: Галишта) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Костурската котловина близо до десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), наричана тук Белица, на 20 километра югозападно от демовия център Костур и на 8 километра североизточно от Нестрам.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XV век във Велиъка или Галичко са отбелязани поименно 39 глави на домакинства.[3]

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Галиште с 205 християнски семейства и 5 мюсюлмански.[4] Името е споменато в XVI век в Слепченския поменик като Галища. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти, който произхожда от личното име Galъ.[5]

В 1684 година Галища заедно с църквата „Свети Георги“ и село Чука с манастира „Свети Архангели“ са придадени на манастира „Света Богородица Мавриотица“.[6]

Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Галиста (Galista) живеят 900 гърци.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Галища има 600 жители българи християни и 160 българи мохамедани.[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Галища е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 130 къщи.[9]

В началото на XX век християнското население на Галища е под върховенството на Българската екзархия и остава екзархийско до 1912 година.[10] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в селото има 720 българи екзархисти и работи българско училище.[11]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-българско-турско с 228 жители гърци, 180 българи и 350 турци.[12] Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[13]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Галища (Γάλιστα) има 60 „българофонски“ семейства, от които 20 мюсюлмански. Поради „дълбокото невежество“ на жителите му до 1908 година всички християни са екзархисти. След това около 20 се връщат в православието и поддържат гръцко училище. Църквата „Свети Георги“ е в ръцете на българите.[14]

Според Георги Константинов Бистрицки Галища преди Балканската война има 100 български и 50 помашки къщи.[15]

При избухването на Балканската война в 1912 година шестима души от Галища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Галища е обозначено като българо-турско селище.[17]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Галища (Галишта) има 95 къщи славяни християни и 55 къщи славяни мохамедани.[18] През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 113[19][1] или според други данни 32 семейства и 118 души.[20]

В 1926 година селото е прекръстено на Оморфоклисия, в превод хубава църква на църквата „Свети Георги“. По време на Втората световна война жителите на Галища са репресирани от страна на партизаните на ЕЛАС[21]

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва значително – 22 семейства и отделни жители го напускат към източно европейските страни и Югославия, а някои семейства се установяват в Костур.[1] 21 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[22]

След войната започва масова емиграция отвъд океана.[1]

„Свети Георги“

Жителите се занимават със земеделие, както и с воденичарство и правене на керемиди.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Галища на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Злине[23] Σλίνε Мармара Μάρμαρα[24] местност Ю от Галища[23]
Цванец[23] Τσβάντες Аспрорема Ἀσπρόρεμα[24] река З от Галища, десен приток на Бистрица (Белица)[23]
Панка[23] Πάνκα Панда Πάντα[24] местност в Одре, ЮЗ от Галища[23]
Попой Ποπόϊ Аспротопос Ἀσπρότοπος[24]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 763[1] 596[1] 406[1] 569[1] 270[1] 251[1] 153[1] 87[1] 109[1] 47 23

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Свети Георги (Галища)

Основна забележителност на Галища е средновековната църква „Свети Георги“. Църквата е строена в XI век и в нея има уникален барелеф на Свети Георги в цял ръст.

Реклама на Паскал Сиромахов, Михаил Лондов, и Аргир Лондов от Галища, емигранти във Сейнт Луис, Мисури, 1920 г.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Галищени

В Галища са родени редица видни български дейци, сред които най-известни са българските революционери Стерьо Лаков (1856 – 1952) и Дамян Сидов, а по произход от Галища е българският духовник Фотий Триадицки и други. От там са и гръцкият политик Пандо Термовски (1907 – 1946), както и северномакедонската филоложка Вангелия Десподова (р. 1941).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  4. ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 114. (на турски)
  5. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 173 и 181.
  6. ↑ D. M. Nicol. Two Churches of Western Makedonia, в: Byzantinisch Zeitschrift, t.49. pp. 99-100, 1956[неработеща препратка]
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  9. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ Γκάλλιστα[неработеща препратка]
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  12. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Omorfoklissia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  13. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 220.
  14. ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 138. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  15. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
  17. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  18. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  19. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Omorfoklissia., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726034707/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/058.htm, посетен на 16 февруари 2008 
  20. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  21. ↑ Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев – хуманист или военнопрестъпник“, Военно издателство, София, 2013, с. 104. През зимата на 1942 - 1943 г. цялото население на селото е подложено на инквизиции, а някои жени - и на гавра.
  22. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Omorfoklissia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  23. ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  24. ↑ а б в г Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Галища&oldid=12256556“.