Башино село
| Башино село Башино Село | |
| — село — | |
 общ изглед | |
  Башино село | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Велес |
| Географска област | Повардарие |
| Надм. височина | 205 m |
| Население | 750[1] души (2021) |
| Пощенски код | 1406 |
| Телефонен код | 043 |
| МПС код | VE |
| Башино село в Общомедия | |
Башино село или само Башино, понякога Бащино село (на македонска литературна норма: Башино Село; на турски: Паша Кьой) е село в община Велес, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Башино село се намира в средния дял на Велешката околия, в северната част на малкото Велешко поле, между международния път Е-75 и река Вардар. Средището е разположено на 175 м надморска височина и е отдалечено на 5 км от град Велес.
В селото съществува начално училище, поща и хранителни магазини. С площ от 9,6 км2, 393,5 ха обработваема земя и едва 0,2 ха гори, населението на селото се занимава главно със земеделска работа. Башино село е средно по големина, с положителен прираст в броя на популацията. Немалък дял от трудоспособните жители работят във Велес.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Според преданията Башино село е наречено така по думите на неизвестен турски бег, който когато го видял казал: Е, това е баш селото – хубаво село. Жителите на селището и то самото се споменават в няколко народни песни от македонския край. Други варианти за етимология са, че българското име произлиза от турското му Паша кьой или от думата баща.
Селската църква „Свети Никола“ е от 1840 г.[3]
През първата половина на XIX век в Башино село съществува българско училище. В 1845 година башиноселци изготвят печат на своето училище, на който е отбелязано: „Печ(ат) Башовското Българско Училище“[4] В 1859 година Йордан Хаджиконстантинов-Джинот пише, че Башино село има 200 къщи, църква „Свети Никола“ и „добро училище с един прост учител“.[5]
На 10 май 1848 година башиноселци пишат молба за финансова помощ за училището си до Александър Екзарх, в която казват:
| „ | ...Селото имаме 150 къщи све болгаре и училище имаме добро, ради учител от истото село само на боларский язик, а деца се збираят до 80...[6] | “ |
След което на 8 юни 1850 година с писмо подписано от поп Димитър Стефанов, поп Мице Радула, учителя Давид Теодоров, Мануш Коджабашев, Хаджи Трайко, Никола Радула и други му благодарят за получените 800 гроша помощ за девическото училище:
| „ | ...Благонадеяни сме занапред да получаваме вашата богата помощ, с която улесняющеся да следуваме по горящему богодухновенному желанию вашему с преосвещение простейшаго рода нашего и ту в Западной Булгарии...[7] | “ |
В 1875 година д-р Пантелей Минчев подарява едно годишно течение от вестник „Ден“ на местното читалище, което е посочено като намиращо се в будно българско село с добре развито учебно дело.[8]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Бащино село е посочено като село със 70 домакинства с 338 жители българи.[9] На 9 февруари 1879 година турски бежанци нападат велешката църква „Свети Спас“, а по-късно и църквата в Башино село (Пашакьой).[10] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Башино е населявано от 960 жители, като всички са българи.[11]
В края на XIX и началото на XX век селото е разделено в конфесионално отношение, като по-голямата част от жителите му са под върховенството на Българската екзархия, а останалите са привърженици на сръбската пропаганда. През 1891 година 34 къщи от селото (от общо 184) се обявяват за сръбски. По-късно за нуждите на сърбоманската група в селото се открива и сръбско училище, което функционира паралелно с българското.[12] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Башино село има 63 сръбски къщи.[13] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1200 българи екзархисти и 272 българи патриаршисти и функционира българско училище.[14]
При избухването на Балканската война в 1912 година петима души от Башино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Паша кьой (Pašaköj) като сръбско село.[16]
Според германска карта, издадена в 1941 година, въз основата на преброяването на населението на Югославия от 1931 г. посочва селото като населено с 500 жители македонци.[17]
В миналото голяма част от жителите се преселват в Куманово, тъй като градът привличал хората от района, след сливането на вардарската с моравската железница от 1888 година.
Според преброяването от 2002 година селото има 814 жители,[18] а според последното преброяване от 2021 година – 750 жители.[1]
| Националност | Всичко |
| македонци | 750 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 0 |
| няма данни[19] | 15 |
| други | 1 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Башино село
Андрей Петкович (1837 – 1897), български учител и руски дипломат- Атанас Вишин (1890 – 1984), български общественик, един от основателите на Македонска политическа организация в Австралия[20]
- Георги Андреев Гарев (1877 – след 1943), български революционер
- Димитър Петкович, български възрожденец
Душко Лукарски (1913 – ?), политик от Федерална Югославия- Игнат Т. Чимрев, български учител в родното си село след 1840, спомоществовател за „Православное учение.. Платона“, превел Ил Стоянов (1844) и за „Житие св. Григория Омиритскаго“, превел Ав. Попстоянов (1852)[21]
Кица Колбе (р. 1951), северномакедонска писателка- Константин Петкович (1824 – 1898), български славист, публицист и поет; руски дипломат и преводач
- Лазар Вишин, български революционер
Лазар Петрович (1850 – 1903), сръбски генерал- Михайло Маневски (р. 1937), политик от Северна Македония
- Оливер Китановски (1980 – 2001), военен от Република Македония, загинал в Битката за Арачиново
- Темелко Байрактаров (1882 – 1918), сърбомански четнически войвода, загинал на Солунския фронт
- Починали в Башино село
- Наце Янкович (? – 23 декември 1904), сърбомански четнически войвода, екзекутиран от велешката чета на Стефан Димитров[22]
- Свързани с Башино село
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Пописна слика на населените места во Македонија, Попис 2021 // Архивиран от оригинала на 26 февруари 2024. Посетен на 1 юни 2024. (на македонска литературна норма)
- ↑ Населени места во Општина Велес
- ↑ Башиноселска парохија - цркви // Повардарска епархија, 30 юни 2008 г. Посетен на 15 февруари 2014 г.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София 1931, с. 82
- ↑ Цариградски вестник, 9, 0 421, 7 март 1959, цит. по Извори за българската етнография, т. 1. Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 72.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 146 - 147.
- ↑ Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 148.
- ↑ Кондарев, Никола. Народните читалища в България, Том I. София, ОФ, 1972. с. 219.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184-185.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 298.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 156.
- ↑ Поверителен доклад от българския консул в Скопие Ив. Икономов до министър-председателя, 21 март 1911, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония, София, 1995, с. 492
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ 200K Volkstumskarte Jugoslawien
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ Тази категория обхваща лицата, които участват в общия брой местно население, но поради отказа им да бъдат преброени, невъзможността да бъдат намерени по адреса си на местоживеене и непълнотата в работата на преброителите не са преброени официално, но данните за тях са били взети от административни източници и затова не участват в изясняването на етническата принадлежност, религия и майчин език
- ↑ Парцел 36 // София помни.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 703.
- ↑ Военноисторически сборник, том 56, брой 4-6. Военноисторическа комисия при Щаба на армията. с. 55. Посетен на 15 декември 2013 г.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 60.
| |||||||||||
